Но ето какво става, когато в 8:30 сутринта в делничен ден, кучето решава, че веднага трябва да излезе на разходка.
Гушвам си възглавницата още по-удобно и продължавам да спя. Кучето е нервно! Голям праз, ще почака, нали го разхождах нощес към 4 часа, като ходих по пижама до магазина за цигари – на 10 метра от входа! Някой се опитва да изяде палеца на единия ми крак. Опитва се да изяде всичките ми пръсти, ама аз ще си скрия крака под завивката. Същият някой скимти, но аз пак имам решение – скривам се под завивиките, а през 2 минути ще изплувам, за да вдишам свеж въздух. Атаките от Косматко продължават. Дебне ме да си покажа носа за поредната доза въздух и… Измива ми цялото лице с лепкавия си език. Е, вече не се издържа! И не е за пръв път. Колко е часът? Всъщност има ли значение шом на мен ми се спи! Повтарям СПИ МИ СЕ!
Няма начин – ще се разхождаме. Измъквам се от леглотo...
цялата история четете тук:
Разходка преди събуждане
В Болгарии все красные…
На Коледа с Джендо, или защо путинофилит...